В зависимост от температурата на излива минералните води се класифицират като (Караколев, 1990; Аlbertini et al., 2007):
рН на минералната вода се обуславя от минералния състав на земната кора, от наличието на въглероден диоксид и от специфичността на скалите, формиращи подземните резервоари и пътя на водата преди извирането й на повърхността. Стойностите на рН на повечето минерални води са в границите от pH 6.5 ~ 9.5. Повече от 50% от българските минерални води са алкални - pH>8 (Владева и Бошев, 2011).
Електропроводимостта и общата твърдост са индикатори за минерализацията на водите или за концентрацията на минералните соли, които съдържат. Твърдостта на водата се определя от разтворените в нея поливалентни метални йони предимно калциеви и магнезиеви, но също алуминиеви, бариеви, железни, цинкови и др. Съгласно Наредба 9 за качеството на водите за питейно-битови цели максимално допустимата граница за проводимост на минералните води е 2000 µS/cm. ),
Твърдостта показва наличието на алкалоземни метали. Твърдостта на водата се формира в резултат на отмиване от подземните пластове на калций и магнезий. Високата твърдост влошава органолептичните характеристики на водата и има негативно влияние върху храносмилателната и отделителната система.
Общата твърдост в питейната вода не трябва да бъде по-висока от 12 mg еqv/L. По този показател водите се класифицират като
Източник: Тодорка Димова Сократева, АВТОРЕФЕРАТ, ВАРНА 2020.
София 1618, ул. Бързарица № 4а, тел.: 02/955 95 39, факс: 02/955 95 39, моб: 0888/625 915,
e-mail office@bioevibul.com WebDesignBG